40 години ИЯИЯЕ

Научна сесия

ПРОГРАМА
18.10.2012г.
09.30	Официално откриване - доц. Димитър Тонев, директор на ИЯИЯЕ - БАН
10.00 – 13.00 – Сутрешна сесия Председател: чл. – кор. Чавдар Стоянов
10.00	Prof. Sydney Gales , Extremes of landscape in Nuclear physics
10.20	Prof. Victor Voronov , The 40-year collaboration between the Bogoliubov laboratory and INRNE
10.40	Priv. D. Dr. Alfred Dewald , Evolution of Nuclear Collectivity
11.00	Prof. Joris Van Der Jeugt , sl(2|1) oscillator models: an extension of the paraboson oscillator
11.20 - 11.40	Кафе пауза
11.40	Prof. Jim Virdee , Experiment CNS at CERN and search of the Higgs bozon
12.00	Prof. Giuseppe Iaselli , RPC project and INRNE’s participation in it
12.20	Prof. Igor Golutvin, INRNE’s participation in CMS experiment in the frame of RDMS
12.40	Dr. Kiril Velkov, Prof. K. Ivanov Multi-physics and multi-scale benchmarking and uncertainty quantification for LWR design and safety analysis
13.00 - 14.00	Обедна почивка
14.00 – 18.00 – Следобедна сесия Председател: доц. д-р Лъчезар Георгиев
14.00	Prof. Dennis Bonatsos, From quantum groups to proton-neutron interactions in heavy nuclei
14.20	Prof. Elvira Moya de Guerra, Nuclear Physics under the electron probe. A view from the Sofia-Madrid collaboration
14.40	Prof. Nguyen Van Giai, The INRNE Sofia – IPN Orsay collaboration in nuclear theory
15.00	Prof. Jean – Pierre Lacroix, INRNE - IRE: a long term and fruitful collaboration
15.20	Prof. Vladimir Korobov, Precision Spectroscopy and Fundamental Physical Constants.
15.40	Dr. Valerii Shvetsov, Modern Nuclear Techniques in Planetary Science
16.00	Dr. D.V. Kamanin, "Study of the multy-body decays of heavy nuclei: from FOBOS to COMETA

Слово на директора

40 години Институт за ядрени изследвания и ядрена енеретика при Българската академия на науките

Изключително приятна е възможността да се пише за историята и успехите на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при Българската академия на науките в навечерито на 40-годишния ни юбилей. Съдбата явно се шегува с нас – само преди година с огромно безпокойство следяхме всяка стъпка на компетентните органи и предприемахме внимателно всяко наше действие, водени от най-важната за момента цел – спасяването на института от финансов колапс. Причината бе прозаична – погасяване на дългове от сключени при непрозрачни условия договори с абсурдни неустойки. Надвисналата опасност от обявяване в несъстоятелност и ликвидация изискваше издигане на ясна стратегия за бъдещо развитие на института, еднакво необходим на държавата, на обществото и на науката у нас и по света. За щастие, нашите обединени усилия се увенчаха с успех – с цената на огромни усилия съхранихме изграденото до момента. Направихме го с ясното съзнание, че този критичен период и последвалото обновяване е само кратък епизод в историята на института – история, която започва преди 40 години, през всяка една от които основите са надграждани от нашите достойни предшественици. Началото е поставено с основаването на Физическия институт към БАН с Атомна научно-експериментална база. Институтът се изгражда далеч от центъра на София с идеята да няма много хора, населяващи територията около Изследователския реактор. Е, градът расте и вече “задмина” създадения научен комплекс. В Кампус 2 на БАН години наред работим заедно с колегите от физическите институти на Академията. Вече 40 години се стремим да бъдем сред учените, които вписват своите имена в историята на науката с едни от най-значимите постижения.

На тази кръгла годишнина няма как да не спрем и направим равносметка за постигнатото от нас, и разбира се, на базата на анализа на миналото, да очертаем възможностите за бъдещото развитие на института. Желанието ни да бъдем сред най-добрите ни кара да се замислим по въпроса кое прави една институция значима? Това са хората й, хората с техните резултати, идеи, мечти. Когато погледнем назад във времето, за да отговорим на този въпрос, ще видим школи от учени в различни области на физиката. Не би било нескромно, ако отбележим, че през годините се е наложила традиция в ИЯИЯЕ-БАН да работят едни от най-даровитите физици на България. Не отстъпват по способности и колегите инженери, математици, химици и биолози, които са се трудили и продължават да работят в института. Богатство за България е комплексният подход при изследванията в ИЯИЯЕ. Той дава възможност да се решават много сложни задачи – както научни, така и приложни. Институтът събира на едно място специалисти по теоретична и математична физика, ядрена физика, физика на високите енергии и космичните лъчи, реакторна и неутронна физика, мониторинг и екологични изследвания. ИЯИЯЕ при БАН е еднакво успешен както в експеримента, така и в теорията, а също така в приложението на науката в производството.

Не бих искал във въведението да откроявам конкретни научни и приложни резултати, защото това ще се опитаме да направим с колегите на следващите страници на тази книга. Ще спомена само, че по брой на публикации и цитирания сме водеща академична организация в България. В института са работили и сега работят значим брой академици, член кореспонденти, професори, доценти, главни асистенти, асистенти. В ИЯИЯЕ са работили и са обучавали млади специалисти бележити физици като Елисавета Карамихайлова, Рашко Зайков, Христо Христов, Желю Желев, Иван Желязков, Павел Марков, Емил Наджаков, Венцеслав Андрейчев и други.

Впечатляващо е, особено на фона на тежката финансова криза, че по брой на докторанти и днес сме на едно от първите места в България. Това дава надежда за бъдещето!

Както гласи една мъдрост, който не знае накъде е тръгнал, стига някъде другаде. За да решим накъде ще вървим, трябва да си припомним откъде сме тръгнали и кои са основните насоки от дейността на института.

Изследователският реактор ИРТ-2000 е експерименталната база, където са създадени първите кадри на България по ядрена енергетика, производство на радиоизотопи в медицината, радиохимия и експериментално приложение на ядрено-физичните методи в живота.

Мониторингът и контролът на състоянието на околната среда, които извършва институтът, определят неговото стратегическото национално и регионално значение в тази сфера на дейност. Базовата екологична обсерватория на връх Мусала има ключова роля при регистрирането на трансграничен пренос на радиоактивни вещества, прогнози на времето и научни изследвания на космични лъчи.

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика не е само национална академична организация, институтът е изключително добре представен в научния живот на Европа и света. При проведената атестация от Европейската научна фондация бяхме отличени като лидери в света в много сфери на физиката.

Не бива да забравяме, че голяма част от колегите ни са започнали своята кариера в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Там са направили първите си крачки в науката и там са се утвърдили като учени. Великолепна е възможността да се работи на уникални ускорители и реактори, както и да се обсъждат проблеми по физика с водещи световни учени. Традиционното българско представителство в ЦЕРН е предимно от учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика. Когато установяваме научно сътрудничество с чуждестранни институти и университети е много трудно да се намери водеща академична организация по физика в Европа, а и извън нея, в която да не са работили или работят в момента представители на нашия институт. С удовлетворение от постигнатото можем да посочим, че се радваме на световно признание, което дава възможност не само докторанти и пост-докторанти от ИЯИЯЕ да учат и работят в чужбина, но и много от учените на института да преподават и провеждат изследвания в големи центрове по физика и други природо-математични институции.

С гордост можем да кажем, че Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика има сериозен принос за икономическото развитие на България. Знанията и трудът на учените от ИЯИЯЕ при БАН са съществени при изграждането на АЕЦ “Козлодуй” и впоследствие за безопасната експлоатация на централата. Ще напомня, че първият ръководител на АЕЦ “Козлодуй” е инж. Симеон Русков – главен инженер на ИРТ-2000. И сега, когато представихме резултатите от стрес-тестовете на АЕЦ “Козлодуй”, показващи, че централата е безопасна, доказахме, че институтът работи в полза на българското общество – както самостоятелно, така и чрез коректни отношения с бизнеса при провеждането на научно-приложни изследвания и изпълнението на конкретни практически задачи от национално значение. Форма на сътрудничество с бизнеса и добра практика е и обучението понастоящем в ИЯИЯЕ на шестима докторанти от АЕЦ “Козлодуй”. Надявам се със знанията, които ще придобият в института, тези млади хора да допринесат за безопасната и успешна работа на централата, както и да станат добри ръководители на атомна централа.

ИЯИЯЕ има голям принос и в разработването на технологии за съхранение на радиоактивни отпадъци. Нашата организация е в основата на създаването на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”. Учени от ИЯИЯЕ осигуряват научна и експертна помощ на Агенцията за ядрено регулиране.

Освен значимо научно и изследователско присъствие, имаме сериозен принос за обучение на кадри в България. Наши колеги са преподаватели във всички големи университети в страната. В много от университетите в света са преподавали, а и сега преподават част от нашите учени. Връзката с университетите е определяща за нивото на състава на института, качеството на научните изследвания и бъдещите перспективи. В ход е подмладяване на института, а този процес е възможен само благодарение на добрите ни взаимоотношение с университетите.

Съществен е приносът ни и в равитието на енергетиката, медицината, националната сигурност, опазването на околната среда, отбраната.

Бих си позволил и силните думи, че институтът ни е плодотворна среда за развитие и съхранение на интелектуалния елит на България. В тежките години на прехода, когато българската духовност бе поставена на изпитание, институтът се утвърди като едно от малкото места, в които се създава наука и се обучават кадри на високо ниво. В тежки за Българската академия на науките дни, учените на ИЯИЯЕ са формирали и отстоявали твърдо своята позиция в подкрепа на БАН като средище на духовност и на българската наука. Факт, с който можем да се гордеем!

В заключение, можем да отбележим, че историята на института, както на всяка друга институция, се „пише” от хората. Целта, която движи ръководния екип на ИЯИЯЕ, е постоянна и предизвикателна – разумно, далновидно и отговорно управление, което да повиши стойността на института в очите на неговите служители, на учените, на държавните органи, и най-вече – на българското общество. Ясно съзнаваме, че това е изключително трудна задача, защото при всичките „връхлитащи” един след друг проблеми, означава постоянни усилия да не бъдем част от проблема, а част от неговото решение. Предизвикателство за ръководния екип е да направи така, че служителите на ИЯИЯЕ да поддържат високи стандарти. Както знае всеки истински ръководител, няма по-голяма награда от привилегията да бъдеш част от един елитен колектив и удовлетворението да си играл жизнено важна роля в изграждането му.

Нека си пожелаем здраве и сили, за да срещнем още кръгли годишнини на института!

Д. Тонев

Aдреси

ПОЗДРАВИТЕЛНИ АДРЕСИ послучай 40 годишнината на ИЯИЯЕ-БАН

 

Приветствие от Президента на Република България - Росен Плевнелиев

Приветствие от Министър-Председателя на Република България - Бойко Борисов

Приветствие от Министъра на образованието, младежта и науката - Сергей Игнатов

Приветствие от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма - Делян Добрев

Приветствие от Министъра на околната среда и водите - Нона Караджова

Приветствие от Министъра на отбраната на Република България - генерал Симеон Симеонов

Приветствие от Министъра на Земеделието и храните - Мирослав Найденов

Агенция за ядрено регулиране - д-р Сергей Цочев

Министерство на образованието, младежта и науката, фонд научни изследвания - проф. Рангел Гюров

Приветствие от Председателя на НС на БСП - Сергей Станишев

Посолство на Русия в България - Н. Пр. Юрий Исаков

Посолство на САЩ в България - Н. Пр. Марси Райс

ОИЯИ - Дубна - Акад. Виктор А. Матвеев

АЕЦ "Козлодуй" ЕАД

ДП "РАО" - Дилян Петров

Софийски Университет "Св.Климент Охридски" - проф. дин Иван Илчев

Софийски Университет "Св.Климент Охридски", Физически факултет - проф. дфн Александър Драйшу

Софийски Университет "Св.Климент Охридски", Химически факултет - проф. дхн Тони Спасов

Технически Университет - София - проф. д-р инж. Марин Христов

Пловдивски Университет "Паисий Хилендарски" - проф. Никола Балабанов

Шуменски Университет "Епископ Константин Преславски" - проф. дпм Маргарита Георгиева

Шуменски Университет "Епископ Константин Преславски", Факултет по природни науки - проф. д-р Добромир Енчев

Югозападен Университет "Неофит Рилски" - Благоевград - доц. д-р Стефан Стефанов

БАН - Дирекция "Правна дейност"

БАН - Център за обучение - проф. Ренна Дюлгерова

Институт по физика на твърдото тяло - акад. Александър Петров

Институт по електроника "Акад. Емил Джаков" - доц. д-р Санка Гатева

Институт по астрономия - доц. д-р Таню Бонев

Институт по математика и информатика - чл.-кор. Юлиан Ревалски

Институт по механика - проф. дтн В. Каварджиков

Институт по информационни и комукационни технологии - проф. дмн Светозар Маргенов

Институт по електрохимия и енергийни системи - Дария Владикова

Институт по космически изследвания и технологии - проф. Петър Гецов

Институт за изследване на населението и човека - доц. д-р Антоанета Христова

Институт по биология и имунология на размножаването - проф. двмн Димитрина Качева

Институт по физиология на растенията и генетика - проф. Снежанка Дончева

Институт за български език - проф. Светла Коева

Институт по микробиология "Стефан Ангелов" - проф. двмн Христо Найденски

Институт по катализ - проф. дхн Славчо Раковски

Геологически институт "Страшимир Димитров" - доц. д-р Дончо Карастанев

Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов" - доц. д-р Желязко Дамянов

 

Галерия

40 години ИЯИЯЕ

През обектива на П. Живков

 

The Awarding Honours	The Concert	The Scientific Session
Official Greetings	The Party

 

В чест на aкад. Христов

ОТКРИВАНЕ НА ПАМЕТНА ПЛОЧА В ЧЕСТ НА АКАДЕМИК ХРИСТО ЯНКОВ ХРИСТОВ

 

На 11 февруари 2013 г. в 15.30 часа пред Централна сграда на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) се състоя откриване на паметна плоча в чест на академик Христо Янков Христов (1915-1990 г.) - основател и първи директор (1972-1989 г.) на ИЯИЯЕ при БАН.

Роден на 12 юни 1915 г. във Варна, Христо Я. Христов завършва физика и математика в Софийския университет през 1938 г., специализира в Сорбоната и в Московския държавен университет. От 1942 г. е асистент във Физико-математическия факултет (ФМФ) на Софийския университет. От 1947 г. е доцент, а през 1951 г. е избран за професор. Член-кореспондент на БАН от 1952 г., а през 1961 г. е избран за академик. Ръководител на Катедрата по атомна физика във ФМФ в периода 1958-1965 г. Декан на същия факултет (1958-1960), заместник-ректор (1960-1962) и ректор на Софийския университет (1972-1974). Директор на Физическия институт към БАН и заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия (1968-1970). Основоположник и първи директор на ИЯИЯЕ (1972-1989) и ръководител на секция по теория на ядрото и елементарните частици (1973-1988). Заместник-председател на БАН (1973-1977) и председател на Дружеството на физиците в България (1971-1986). Умира на 20 март 1990 г.

Научното творчество на акад. Христов е в областта на квантовата механика, теория на относителността, електродинамиката, статистическата физика, теория на елементарните частици, представяне на групите и аксиоматика. Особено заслужава да се отбележат неговите изследвания в последните години от живота му - въвеждане на нов математичен апарат-класа от асимптотични функции и обобщение на съществуващите обобщени функции, като резултатите му се цитират широко и до днес.

 

Акад. Стефан Воденичаров откри паметна плоча на акад. Христо Я. Христов
в ИЯИЯЕ към БАН

 

• 
• 
• 
•