Ядрената енергетика тридесет и пет години след аварията в Чернобил
На 26 април 1986 г. в IV блок на Чернобилската атомна централа възниква авария, която остава като една от най-тежките в историята на ядрената енергетика. Настъпила вследствие на комплекс от процедурни нарушения и конструкционни недостатъци на реактора, аварията е класифицирана с ниво 7 според Международната скала за ядрени събития INES.
Наред с останалите последствия, аварията оказа и огромно влияние върху ядрената индустрия. Поуките, които тя си взе, повлияха върху развитието и усъвършенстването на реакторните технологии и най-вече върху дейностите, свързани с безопасната експлоатация на ядрените съоръжения. След аварията международната общност осъзна, че експлоатацията на атомни централи носи и голяма отговорност. Затова се фокусира върху създаването на единни стандарти за ядрена безопасност. В резултат бяха извършени редица изследвания и анализи за определяне на критериите за безопасност, както и нейното техническо обезпечаване. Стигна се и до приемането и ратифицирането на документи, в това число и Конвенцията за ядрена безопасност.
Събитието даде тласък и на изследователските програми и управление на знанията в областта на ядрените технологии и културата на безопасност. Подобриха се също така и процедурите за аварийна готовност, разработиха се планове с мерки за защита на населението и околната среда.
Благодарение на всички иницирани дейности през последните 35 години, днес може да се твърди, че в експлоатацията на ядрените съоръжения през целият им жизнен цикъл както в национален, така и в световен мащаб, се поддържа високо ниво на безопасност и експлоатационна надеждност. Това става чрез реализиране на програми за модернизация и прилагане на съвременни иновативни технологии, партньорски проверки и международно сътрудничество в споделянето на практики, доказали своята ефективност в процесите на производството на електроенергия.
През годините експлоатацията на атомните централи доказа, че те са източник на производство на чиста енергия. Затова и в бъдеще ядрената енергия ще има сериозен дял в енергийния микс на страната и в света, както и за поддържането на ценовата стабилност на енергийния пазар. Сред предимствата ѝ са нейната рентабилност, дългият експлоатационен живот и високата надеждност на ядрените реактори.
Така ядрената енергетика се утвърди като фактор за гарантиране на националната и европейската енергийна сигурност и има ключова роля в изпълнението на целите на Европейския съюз за постигане на въглеродна неутралност към 2050 година. Доказателство, за което е, че в Националния план на България „Енергетика и климат до 2050 г.” ядрената енергетика има приоритет като нискоемисионен източник, който ще допринесе за плавния преход към нисковъглеродна икономика.