Приносът на учените от БАН в откриването на частицата Higgs бозон
Ръководителят на българския екип доц. Владимир Генчев представи участието на учените от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика /ИЯИЯЕ/ към БАН в най-големия експеримент за търсене на Higgs бозон или т.нар. “Божествена частица”, който се провежда в ЦЕРН. На научна лекция в БАН доц. Генчев обясни идеята и смисъла от проведените изследвания, данните за адронния колайдер, как е започнала работата по проекта CMS (Компактен Мюонен Соленоид) и опитите за намиране на Higgs бозона.
В момента в експеримента CMS участват 39 страни, 193 института и 3300 учени, съобщи доц. Владимир Генчев. В изложението си пред журналисти и учени той посочи, че „България участва основно в две направления - в изграждането на адронния калориметър и мюонните камери. Може да се каже, че проектирането на калориметъра и оптимизиране на неговите характеристики е направено главно от българските специалисти. Половината от абсорбера на адронния калориметър, около 700 тона месингови плочи са произведени в КЦМ „Гара Искър”. Това е донесло на страната ни над 5 милиона долара”.
Високоволтовите захранвания за адронния калориметър са разработени и произведени в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, и в момента захранват фотодетекторите на адронния калориметър, обясни доц. Генчев. Той допълни, че „най-голямото участие на България в експеримента CMS e в проектирането, производството, тестването и инсталирането на камери със съпротивителни плоскости (RPC) в детектора, като за производството им в Ядрения институт на БАН е създадена и оборудвана специална лаборатория. В момента българските учени участват в поддръжката на тези камери, в набора на данни и в тяхната обработка”.
В отговор на журналистически въпрос доц. Владимир Генчев обясни, че същността на откритието се състои в това, че по теория всички частици се раждат безмасови и при преминаването им през полето на Higgs бозона, те придобиват маса. Откритието на Higgs бозона е последното липсващо звено от съвременните ни представи за зараждането и еволюцията на Вселената и затова е от такова голямо значение. Предстои огромна работа по измерване на параметрите на новата частица, която ще продължи още няколко години.
Работата по международния проект е започнала преди 20 години и до този момент са вложени 10 млрд. швейцарски франка.Тези вложени средства обаче до настоящия момент вече многократно са се възвърнали. Като най-големи материални ползи от този експеримент доц. Генчев посочи производството на свръхпроводник, вложен в магнитите на ускорителя, производството на кристали за електромагнитния калориметър на детектора CMS, които намират вече широко приложение в позитрон емисионната терапия, в адронната терапия, при която с точно фокусирани адронни сноповете се третират ракови образования.
Според доц. Генчев най-ценната полза по време на подготовката и провеждането на експеримента е в обучението на човешкия ресурс. За изминалите 20 години в експеримента CMS в ЦЕРН са участвали около 40 учени, инженери и техници от ИЯИЯЕ, БАН, над 15 учени от ФзФ на Софийския Университет и около 10 инженери от Централната Лаборатория по Мехатроника и Роботика при БАН. Над 40 студенти успешно са защитили дипломни работи, свързани с проблематики от научната програма на ЦЕРН, над 10 от тях са получили научната и образователна степен „доктор“ и в момента работят в ИЯИЯЕ към БАН, във ФзФ на Софийския Университет и по света. По време на лекцията бяха представени доц. Михаил Стоилов, д-р Александър Александров, Мирчо Родозов-докторант, които участват в работата по проекта.
Презентация на доц. Владимир Генчев